Йордан Йовков е разказвач-мъдрец. В неговия художествен свят на доброто и красотата героите непрекъснато търсят смисъла на човешкия живот, на битието.

Творчеството на Светослав Минков са нещо съвсем ново, нетрадиционно за литературния свят от 30-те години на 20-ти век.Градът в неговата белетристика е населен с хора автомати, с малки, незначителни, бездуховни същества...

Не е случайно, че в паметта на читателя разказът "По Жицата" остава с яркия спомен за бялата лястовичка - птичката.

Разказите на Йордан Йовков са непресъхващ извор на мъдрост и светлина....

От Паисий, та и до днес, човекът с копнежа си по красотата и щастието е непреходен, романтично обаятелен обект в българската литература.

Върху четвърта част на разказа "Една българка" от Иван Вазов.

"Разни хора, разни идеали" е цикъл от четири фейлетона. Алеко Константонов пише тези фейлетони няколко месеца преди смъртта си. Героите не са действителни лица. Те са социални типове, родени от конкретната обществена действителност.

"По жицата" е разказ за човешката съпричастност и състрадание към чуждото нещастие, без които животът е немислим. Героите са поставени в на пръв поглед една обикновена ситуация, в която са подложени на изпитание вярата, състраданието и надеждата

В разказа си любител и ценител на природата, естет с тънък усет за красотата й, Алеко Константинов заминава отвъд океана, за да види Ниагара - чудото на природата...

Творческият свят на Йордан Йовков е една необятна вселена – неизчерпаем извор на човещина, нравственост, красота.