Роден е в учителско семейство. Баща му изоставя учителството и урежда книжарница и издателство в Стара Загора.

Стихът на Далчев е рожба на същата литературна пролет, която дава на българската поезия революционните устреми на Христо Смирненски и септемврийските поети, идейно-естетическото бунтарство на Гео Милев, стихийната виталност на Елисавета Багряна.

Сред описанията на красиви природни и урбанистични картини най-впечатляващи са редовете посветени на Нюйорската улица Бродуей и Ниагарския водопад.

Елин Пелин създава сборника с разкази "Под манастирската лоза", за да разкаже вълнуващите истории за човека и живота, който изплуват от спомените на един Божии служител.

Елин Пелин обича този свят – света на българското село. Той не опоетизира твърдоглавите, описва ги без идеализация с техните пороци.

Първата част на творбата не цели толкова да покаже изостаналостта на българите спрямо европейците, колкото да съимери родното с чуждото. Защото именно при съизмерването човекът (обществото) най-добре се самопознава и самонадмогва.

Творчеството на Елин Пелин се появява през деветдесетте години на миналия век и отговаря на две същностни тенденции на литературната ситуация от тогава. На първо място литературата продължава да се насочва към българското село

Важното за "патриота" - герой от третия фейлетон на цикъла "Разни хора,разни идеали",е "да има някой да освободи Македония", а той само "да обира каймака"...

Димчо Дебелянов е един от най-трагичните поети в българската литература. Творецът със силно изявена "модерна душа" е обречен на безкрайно лутане между свят идеал и скверна действителност.

Елин Пелин навлиза в нашата литература с дарбата си на оригинален разказвач, който носи в себе си бунта и недоволството на 90-те години на миналия и началото на нашия век. Художник на българското село.