"Песента на колелетата" е може би най-известният Йовков разказ. Сам по себе си той е пределно самоочевиден, херметичен, автореференциален.

В творчеството на Елин Пелин откриваме реализъм и дълбоко познаване на българската душевност.

Поезията на Вапцаров е поезия на променящия се живот, на развиващото се човешко съзнание.

Творчеството на Пенчо Славейков е изключително разнообразно и многопосочно в тематично и жанрово отношение.

В първата част за Бай Ганьо Европа е контрастен фон и обект за келепирджийски домогвания. Героят парадира с националните добродетели.

Поезията на Никола Вапцаров е създадена в драматично време. Тя винаги ще вълнува човека, защото изразява неговия стремеж към доброто, осмислянето на човешкото съществуване, хармонията в човешките взаимоотношения.

Елин Пелин е автор, който издига националната ни характерология до универсални наблюдения над човешката душа, автор чиято истинска тема е преди всичко самия пъстър, многообразен и прогиворечив живот.

Първият фейлетон на Алеко се ражда като непосредствена журналистическа реакция на политическо събитие.

По същество стихотворението е продължение на специфичния за твореца от ранния му поетически сборник "Мост" и стихотворения като "Път", "Колите", "Стаята" образно – символен път....

От Паисий, та и до днес, човекът с копнежа си по красотата и щастието е непреходен, романтично обаятелен обект в българската литература.