Стихотворението “Стаята” разкрива трагичната картина на човешката слабост и безпомощност пред времето. Лишен от своя индивидуален облик, лирическият герой напразно търси спасение в миналото...

Любов и дълг. Колко познати и уж напълно ясни неща от живота, но понякога в тях се крие дълбока драма, която човек носи в душата до края на дните си. Не са много хората, които успяват да потиснат и заглушат вика на чувствата си...

Всеобхватните разнолики измерения на всемирното страдание са тематизиран естетически приоритет в поезията на П. Яворов. Човешкото съществуване е изначално белязано от драматизъм, от жестоки сблъсъци, от дебнещи беди и нещастия...

Писателят показва сложността и динамиката на психологическия сблъсък на вековната традиция с нови мотивации, вълнения и надежди, завладяващи постепенно душевността на героите.

Вапцаровата поезия се ражда в един от най-драматичните моменти на човешката история - годините на Втората световна война, когато светът изживява най-големия сблъсък на прогресивното и реакционното, на възвишено-героичното и антихуманното...

Още в първите редове на стихотворението можем да усетим всяко движение, всеки шум в красивата картина...

Разказът “Албена” е вписан в една от представителните Йовкови творби – произведенията от “Вечери в Антимовския хан” (1928г.) създават очарователен фикционален свят, възкресяват тукашното село и тукашния човек, каквито са във въображението на писател

Ниагара! Алеко пожелава на всеки да посети Ниагарския водопад, да изпита блажени чувства, каквито изпитва и той. Преди да стигнат моста кондукторът им предлага да си вземат купони за фиакри, чрез които да се разхождат 4 часа да гледат водопадите..

Текстът събира в съдбовна обвързаност красотата, любовта и смъртта. Красотата отделя притежаващия я от другите, тя е особено изпитание за него.

Основният конфликт в Хайтовия разказ "Дервишово семе" е между родовите повели и порива на сърцето.