Животът на човека е поредица от радости и скърби. Следвайки своя начертан житейски път, той се стреми да остави нещо след себе си за идните поколения.

Елин Пелин и Йордан Йовков са автори, които "отсяват" символите на вечното.

В края на 20-те и началото на 30-те години българската лирика стига до нови, проникновени екзистенциални откровения.

Трябва да призная, не обичам антологиите, както не обичам и общите художествени изложби. Събирането на толкова личности, които нямат нищо общо помежду си, на едно място ме зашеметява и затъпява

П.К.Яворов е личност с изострена емоционалност и подчертана душевна чувствителност,богато въображение и склонност към психологическо самовглъбяване.

Основната символика на кръга е времето - космично, изначално, универсално, което в сакралния си аспект се докосва до вечността, а неговото профанизиране е другото лице на трагичното човешко съзнание за живота като съществуване между две небитиета.

През 1926 г. книгоиздателство "Хемус" отпечатва сборника "Последна радост", съдържащ пет текста, публикувани в "Златорог" и "Демократически преглед".

Гласните звукове са широки и тесни. Широките гласни се изговарят с широк отвор на устата, а тесните гласни с тесен отвор. Образуват се двойките гласни. Гласния звук в неударена сричка проверяваме чрез сродна дума, в която той е под ударение...

Началото на повестта на Елин Пелин въвежда читателя в един спокоен и хармоничен свят. Това е светът на Гераците. Това е тяхното родово пространство и родово време - подредено, устойчиво, затворено в своята цикличност и сигурност.

Стихът на Далчев е рожба на същата литературна пролет, която дава на българската поезия революционните устреми на Христо Смирненски и септемврийските поети, идейно-естетическото бунтарство на Гео Милев, стихийната виталност на Елисавета Багряна.