Темата е за нерадостната съдба на обикновения човек и за вярата,че човекът може да промени не само себе си, но и самия живот.

Творчеството на Никола Вапцаров можем да определим като поезия на развиващото се човешко съзнание. Темата за човека е основна в поезията му. Той гледа към човека и неговото място сред другите, в обществото, в света и историята.

Знаменитият разказ на Йордан Йовков "По жицата" (1927 г.) е сред представителните текстове на неговото творчество и един от най-често интерпретираните в литературната критика.

Разказите на Йордан Йовков са непресъхващ извор на мъдрост и светлина....

as

Есе върху стихотворението на Атанас Далчев "Повест".......

Пред смъртта Вапцаровият лирически човек се прощава не просто с живота, а с живота в неговите разнолико-сакрални проявления/измерения. Светостта на личното пространство в "Прощално" (прави) проблематизира раздялата (невъзможна)...

"Прекрасно, но що е отечество ? " в поемата на Гео Милев "Септември".

"Приказка за Стълбата" е измежду най-интересните прозаически произведения на Христо Смирненски. Доказателство за това са и многобройните и сценични интерпретации.

Алеко Константинов е писателят,който превърна фейлетона в най-доброто литературно-публицистично оръжие срещу несправедливото устройство на обществото и обществените недъзи.