"Проглас към Евангелието" е славослов на вярата и на найната сила да се опълчи срещу злото в човешката душа.

Проглас към Евангелието-прослава на Словото "Проглас към Евангелието" е творба, писана най-вероятно през 9-ти век от новата ера.Не се знае със сигурност кой е автор на творбата, но най-разпространената теза е, че това е Константин-Кирил Философ.

Апокрифът е документ за една от основните тревоги, изпитвани от човека на Средновековието – какво ще се случи с него след смъртта. Християнката традиция е обвързала здраво живота в отвъдното с начина на живот на християнина...

Създаването и опознаването нс собствената писменост важен период в живота на всеки народ. Това е така и за българите – те имат възможност да проследят "раждането " на тяхната книжнина...

Средновековнияt поет доказвва светостта на азбуката с магията на словото и пътя му към сърцатa на хората посредством свещените ритуали и познанието на Бога. Молитвата свързва в едно вярата и словото.

Кой е авторът на тази творба, не е установено. Името Черноризец Храбър досега не е открито в другите старобългарски книги. Очевидно е, че е псевдоним – Черноризец Храбър значи «храбър монах».

Увод на литературно интерпретативно съчинение върху старобългарската литература /общо/

"Проглас към Евангелието" е творба, писана най-вероятно през 9-ти век от новата ера.Не се знае със сигурност кой е автор на творбата, но най-разпространената теза е, че това е Константин-Кирил Философ. Стихотворението принадлежи към старобългарс

Константин Философ, наречен в монашеството Кирил, произхождал от знатни родители Лъв и Мария, солунски славяни.

"Проглас към Евангелието" поставя началото на старата българска литература като по жанр спада към славянската декламативна поезия с религиозно съдържание.