"Тихият пролетен дъжд", "Светло утро", "Кръгозори надвесени".

Йовковите разкази ни представят един пъстър човешки свят, разсечен от етнически, социални или емоционални различия.

Така предложеният анализ на стихотворението "Кукувица" е в помощ на ученици, зрелостници, кандидат-студенти и техните преподаватели...

Истинският трагически поет - това е П. К. Яворов в българската литература. Националист, революционер, търсач на метафизичното и мистичното - няма значение.

Според Никола Гиоргиев разказът „Андрешко” е събирателна малка енциклопедия на поетиката на Елин Пелиновия разказ,а от друга страна е напрегнат образ на човешката непримиримост.

Домът в стихотворението "Вик" е видян в най-отблъскващия му и потискащ за човека образ ("... тази стая тясна, тъмна, ниска").

“Дядо Йоцо гледа” – анализ на трите срещи на дядо Йоцо с българското.

Темата е за нерадостната съдба на обикновения човек и за вярата,че човекът може да промени не само себе си, но и самия живот.

Човекът и твореца Йовков Останал в спомените на съвременниците си както мълчалив, деликатен, затворен човек; като личност с консервативна нагласа; с изключително чувство за ред и със склонност за самовлюбване...

Посвещение - творбата е посветена на проф. Константин Гълъбов, приятел на Далчев, основоположник на литературния кръг „Стрелец”. Осмисляне на заглавието - насочва към темата за познанието, за опознаването на света...