Есе за Бай Ганьо и думите му "И едните, и другите са маскари!.."

Героят на Хайтов казва, че тъпче на кръстопът и не вижда накъде да хване, но изминалите години, мисълта за отмъщението и съхранената любов – това е неговият жизнен избор.

П.К.Яворов е личност с изострена емоционалност и подчертана душевна чувствителност,богато въображение и склонност към психологическо самовглъбяване.

Любов и дълг. Колко познати и уж напълно ясни неща от живота, но понякога в тях се крие дълбока драма, която човек носи в душата до края на дните си. Не са много хората, които успяват да потиснат и заглушат вика на чувствата си...

В повестта "Крадецът на праскови" от Емилиян Станев двамата главни герои(Елисавета и Иво)търсят своето щастие,смисъла на своя живот и го достигат.

За разлика от другите творби на Смирненски, където главни герои са злото, нищетета и страданието, във фейлетонът "Приказка за стълбата" авторът е въвел един по-драстичен образ – този на самият Дявол.

. Гордея се със планините, които имаме и със Балкана, който е опазил много българи, чиято единствена мисия на този свят е била да запази България за нас, за мен, за да мога да й се радвам и да я обичам....

Най – яркият и най – последователният критически реалист през 90-те години на миналия век е Алеко Константинов. С реализма и демократичното чувство в своето творчество той създава трайни традиции в нашата литература.

Образът на борбата е често срещан в българската литература. Борбата- като символ на свободния дух, на българското. Но в стихотворенията на Никола Вапцаров образът и придобива по-други измерения- откроява се индивидуалната личност, чувствата и емоциите...

Христо Смирненски е един от най-изявените български социални критици. По времето на написването на цикъла "Зимни Вечери" в България са се заменили ценностите на рода, майката, дома, семейството с надеждата за оцеляване в тежките дни.