Седя тук и за пореден път се опитвам да дешифрирам тези думи: "Адът – това са другите". Темата ми звучи много странно, сякаш зад думите се крие някое послание или някаква подтема. Какво ли си е мислел Жан Пол Сартр, изричайки тези думи?

За Епикур и неговата философия

Есе на тема "Човек е осъден да бъде свободен". Какво означава да получиш свободата като присъда за самия себе си?

Наричаме съществуването си живот.Но дали добре го познаваме?Дали изобщо откриваме смисъла от живота?Всичко се крие в нашето познание и тълкуване на случващото се.

Съмнението не е разрушение, то остава нещото да бъде налице, но нещото в него вече е подвъпросно, снето. Съмнението превръща фактите в идеални същности, битието в идея....

Философията като наука ни кара главно да се замисляме за света - за неговото минало,настояще и бъдеще.

Защото домът е не просто мястото, където човек живее, а мястото, което му създава усещането за сигурност, покой и принадлежност.