Произведението на Омир "Илиада" отразява развитието на еленската култура в продължение на векове. Тя е героичен епос, разказващ за Троянската война.

Поемата на Омир "Илиада" е творба с народностен дух, защото чрез героите си и тяхната лична съдба поетът рисува народните съдбини.

Според Аристотел героите на Со­фокъл имат определена цел, към която неотклонно се стремят.

Софокъл поставя в пиесите си типични за времето въпроси. Проблемът за отношението към религията, за конфликта между човешка­та и божествената воля, за честта и благородс­твото е актуален и днес.

В хода на драматичния конфликт Софокъл изяснява нравствените ценности и законите в човешкото общество, от ко­ито се ръководят героите на творбата.

В темата се разглежда двубоят между Ахил и Хектор в двадесет и четвърта песен на Илиада...

В шеста песен на "Илиада" Омир разкрива неподозираните човешки трепети в душата на Хектор - защитника на Троя.

Софокъл довежда старогръцката трагедия до разцвет и успява да я превърне и истинска драма- с мащабни конфликти, разгръщане на действието и сложни образи.

Първа и втора песен на "Илиада" представят Конфликти между царя на Микена и неговите подчинени. В тези спорове Омир разкрива различните мотиви на героите за участие във войната.

Защитникът на Троя е Хектор, който е "най-силен сред троянци". Той е предпо­читан герой от Омир.