Типът на химична връзка, който се осъществява чрез обща електронна двойка между два атома, се нарича ковалентна връзка. Ковалентната връзка е една от основните химични връзки и се образува, когато два атома споделят една или повече двойки електрони. Това споделяне е резултат от стремежа на атомите да достигнат стабилно електронно състояние, съответстващо на електронна конфигурация на най-близкия им благороден газ. Важно е да се отбележи, че ковалентните връзки могат да бъдат едно-, дву- или триелектронни, в зависимост от броя на споделените електронни двойки. Например, атомите на кислород (O) в молекулата на водата (H2O) образуват две едноелектронни връзки с атомите на водород (H), докато атомите на азот (N) в молекулата на азотен газ (N2) образуват три двуелектронни връзки помежду си. Важно е също така да се отбележи, че ковалентните връзки могат да бъдат поларни или неполарни. Поларните ковалентни връзки се образуват между атоми с различна електронегативност и в резултат на това електроните не се разпределят равномерно между атомите. Неполарните ковалентни връзки се образуват между атоми с равна или близка до равна електронегативност, където електроните се разпределят равномерно. Въпреки това, ковалентните връзки са основният механизъм за образуване на молекули и са от ключово значение за структурата и функциите на множество вещества, включително биологично активни молекули като протеини и нуклеинови киселини.

За да определите броя грамове бром, които се присъединяват към един мол етин (C2H4) с 100% добив, трябва да разберем каква е химичната реакция между етин и бром. Химичната реакция между етин и бром е: C2H4 + Br2 -> C2H4Br2 Тази реакция показва, че за всеки мол етин (C2H4), се нуждае от един мол бром (Br2), за да се получи един мол диброметан (C2H4Br2). Важно е да разберем, че молярната маса на бром (Br2) е 2 х 79.904 = 159.808 г/мол, тъй като бром е диатомен елемент. Сега, ако имаме един мол етин, ще ни трябва един мол бром, за да се получи един мол диброметан. При 100% добив, ще се нуждаем от точно толкова бром, колкото е молярната му маса. Това означава, че ни трябват 159.808 грама бром за един мол етин. Възможно е обаче в реалните условия да не получите 100% добив поради различни фактори като загуба на продукт при прехвърляне, неефективност на реакцията и др. Въпреки това, теоретично, ако имате 100% добив, ще ви трябват 159.808 грама бром за един мол етин.

Халогените са група от химични елементи, които включват флуор, хлор, бром, йод и астат. Те се намират в група 17 на периодичната система на елементите и имат широко разпространение и множество приложения в нашето ежедневие и индустрията. Ето някои от най-значимите им приложения: 1. Флуор: Този елемент се използва в зъбните пасти и води за пиене, за да предотвратява кариеса. Флуорът се използва и в хладилници и климатици, както и в производството на алуминий и уран за ядрени реактори. 2. Хлор: Хлорът е едно от най-широко използваните химически вещества в света. Той се използва за дезинфекция на вода, производство на пластмаси, текстили, хладилници, бои и лекарства. Хлорът е също така основен компонент в производството на много видове химически вещества и химически производствени процеси. 3. Бром: Бромът се използва при производството на пламъкоустойчиви материали, фотографски материали и инсектициди. 4. Йод: Йодът се използва в медицината за дезинфекция и като част от лекарствата за лечение на болести на щитовидната жлеза. Също така се използва при производството на бои и печатни мастила. 5. Астат: Този елемент е много рядък и радиоактивен. Той няма големи приложения, но се използва в някои видове радиотерапия. Важно е да се отбележи, че въпреки широкото използване на халогени, те трябва да се обработват със специален грижи, тъй като могат да бъдат токсични и опасни при определени условия.

Разтворът на глюкоза, който съдържа по-голям процент глюкоза (това е 30% разтвор), ще кипи при по-висока температура и ще замръзне при по-висока температура. Причината за това е, че добавянето на растворимо вещество към вода променя температурата, при която водата кипи и замръзва. Това е известно като ефект на кипене и замръзване, и се дължи на факта, че добавените частици на веществото пречат на водните молекули да формират лед (в случая на замръзване) или да преминат в парен етап (в случая на кипене). Така че, когато добавяте глюкоза към вода, ви се налага да охладите разтвора до по-ниска температура, отколкото чистата вода, за да замръзне. Също така трябва да го загреете до по-висока температура, отколкото чистата вода, за да започне да кипи. И колкото повече глюкоза добавяте, толкова повече трябва да промените температурата. Затова 30% разтвор на глюкоза ще замръзва и ще кипи при по-високи температури от 20% разтвор на глюкоза.

Реакцията, която се случва тук, e реакция на Толенс. Тази реакция се използва за идентифициране на алдехиди. Среброто (Ag) се освобождава от сребърния оксид (Ag2O) при реакцията. Ако знаем, че масата на среброто, което се получава е 215,72g, можем да изчислим молите на среброто, използвайки неговата молекулна маса (107,87 g/mol). 215,72g / 107,87 g/mol = около 2 mol Ag В реакцията на Толенс, за всеки мол алдехид се получават 2 mol сребро. Значи, ако имаме 2 mol сребро, то е трябвало да имаме 1 mol алдехид. Масата на алдехидът е 30g, което е равно на молекулната маса на алдехидът. Следователно, търсеният алдехид е този, чиято молекулна маса е 30 g/mol. Това означава, че алдехидът е формалдехид (CH2O), тъй като молекулната му маса е около 30 g/mol.

Структурната формула на винената киселина (тартарна киселина) е HOOC-CHOH-CHOH-COOH. Тя съдържа два карбонови атома, свързани с хидроксилни групи (-OH), и два карбонови атома, свързани с карбоксилни групи (-COOH). Функционалните групи в молекулата на винената киселина са: 1. Карбоксилна група (-COOH): Това е функционална група, присъстваща в киселини, където въглероден атом е свързан с -OH група и двойна връзка с кислород. Винената киселина има две такива групи. 2. Хидроксилна група (-OH): Това е функционална група, състояща се от кислород, свързан с хидроген. В молекулата на винената киселина има две такива групи.

Реакцията между амоняк (NH3) и хлороводород (HCl) за образуване на амониев хлорид (NH4Cl) може да бъде представена с химическото уравнение: NH3(g) + HCl(g) → NH4Cl(s) Тук (g) означава, че веществата са в газообразно състояние, а (s) означава, че продуктът е в твърдо състояние.

Амонячната вода се използва при ухапване от пчели, защото тя носи алкално свойство (pH над 7). Ужилването от пчела оставя вещество с киселинни свойства (формична киселина) в кожата, което предизвиква болка и възпаление. Амонякът в амонячната вода нейтрализира киселината и по този начин ублажава болката и възпалението. Това е процес, известен като неутрализация, където киселина и основа реагират за да образуват сол и вода, като по този начин се намалява киселинността на областта.

За да решим този проблем, трябва да използваме дефиницията за масов процент: маса на растворимото вещество делено на общата маса на раствора, умножено по 100. Тук ни е дадено, че масата на раствора е 30 грама и че масовият процент на калиевия хлорид е 5%. Така можем да намерим масата на калиевия хлорид, използвайки следната формула: маса на калиев хлорид = масов процент * обща маса на раствора / 100 маса на калиев хлорид = 5% * 30 грама / 100 = 1.5 грама Така че за приготвянето на 30 грама раствор с 5% масова част са ви необходими 1.5 грама калиев хлорид. Масата на водата може да бъде намерена като извадите масата на калиевия хлорид от общата маса на раствора: маса на водата = обща маса на раствора - маса на калиев хлорид маса на водата = 30 грама - 1.5 грама = 28.5 грама Така че за приготвянето на 30 грама раствор с 5% масова част са ви необходими 28.5 грама вода.

Не е вярно. Каустичната сода, известна и като натриев хидроксид (NaOH), е изключително корозивно вещество и е опасно за повечето растения и животински видове. Тя се използва в индустрията за производство на сапуни, хартия и други продукти, но не е подходяща за използване като минерален тор. Минералните торове обикновено съдържат елементи като азот, фосфор и калий, които помагат на растенията да растат.